Скиджоринг над Банкя и запознаване местната ловната дружинка
Днес 11.02.2012 г. карахме около 15 км скиджоринг (skijoring) над Банкя.
GPS Track на скиджоринг маршрута от днес: Skijoring GPS Track
Днес времето беше страхотно за скиджоринг!
Около -9 -10 градуса, без вятър, за съжаление слънцето беше скрито от сиви облаци.
Миналата нощ отново беше навалял малко сняг и общата дебелина на снежната покривка беше поне 50 см (сняг над коляното), като на някои места имаше и МНОГО по-дълбоки навявания и преспи.
Има едно дере по черния път от Банкя към Гурмазово - днес в дерето беше нявяло повече от метър и нещо преспи, които от горе бяха замръзнали здраво :)
Като застанахме там "долу" върху замръзналия сняг в дерето - дерето все едно липсваше и полето от двете страни продължаваше почти хоризонтално ...
Първоначално като пристигнахме (чак към 11 часа) направихме една дължина (около 5 км) отиване и връщане по пътя между военните поделения. Пътя там е винаги добре почистен, добре утъпкан сняг на доста места обаче имаше леко заледени участъци. В едната посока пътя е с лека денивелация нагоре, като за сметка на това в обратната посока е надолу и скоростите и купона е супер як! 
Та първоначално направихме една отсечка нагоре и надолу 5 км, като на връщане снимах клипче, което можете да видите по-долу. Клипа гледан от страни е всъщност доста еднообразен, в началото черния лабрадор Санчо не искаше да тегли и се скатаваше ...
Карахме и доста бавно поради малкия наклон и не можех да помагам с щеките, защото държах телефона в ръка.
Въпреки всичко кефа от скиджоринга на място е доста голям!
След като се върнахме почти в начална позиция, поехме в дясно извън пътя през полето в посока с. Гурмазово.
Много добре познавам терена - по полетата и нивите там сме пускали десетки ... ако не и стотици следи ...
Венци и Калина не щат да чуят вече за следа по тия ниви - писнаха им, но на мен не са!
Даже напротив - много любими са ми точно заради оргомното разнообразие от различни видове "настилки" (орано, трева, храсти, дерета) итн.
Снега на доста места беше много добре замръзнал от горе на повърхността и се пързаляхме все едно сме върху ледено езеро, езеро в което периодично зад нас и под нас се чуваше скърцане и пукане на леда ...
Така през полето стигнахме почти до брезовата горичка над с. Гурмазово. След това се върнахме обратно, като стигнахме до шосето гледам спрял някакъв джип и ни наблюдават някакви хора в камуфлажи. Там заради двете военни поделения има доста военни + охранители в коли от ДАНС. Реших, че явно сме се сторили подозрителни на някого и ни чакат за проверка.
Реших обаче да не излизам на пътя дирекнто при тях - ако имат нужда от нас да дойдат. Излезнахме 50 метра по-нагоре от тях, те се качиха бързо в джипа и дойдоха при нас.
- Дърпат ли кучетата? - ме попита шофьора на джипа облечен в камуфлаж.
- Дърпат, дърпат .. - отвърнах 
Оказа се че това са хора от местната ловна дружинка. Чудеха се как да стигнат до хранилките за яребици в дерето по пътя за Гурмазово.
Разказаха ми че пез зимата редовно ходят и хранят яребиците в района, даже всъщност всяка пролет купували малки яребици по 17 лв от някакви развъдници и ги пускали тук по полето.
- Да не си мислиш, че сме като другите ловци - ми вика единия.
- Не сме от тия ловци, които не само ходят и обиват.
Реших, че вместо да се шляем нагоре надолу с кучетата може да свършим някаква полезна работа.
Речено - сторено!
Сипаха хората от ловната дружинка в един чувал жито, сложиха го в една войнишка мешка, нарамих я на гръб и потеглихме с кучетата и ските към една достъпните само със ски хранилките. Стигнахме я след 20-тина минути и храната за яребиците беше доставена успешно!
След като се върнах при ловците се разбрахме, че ще ми оставят под фургона наблизо още едно чувалче жито и на другия ден ще заредя втората хранилка. Междувременно ми обясниха подробно къде се намира и тя.
И така ... намерихме си работа, която да вършим с кеф с кучетата, вместо само да се шляем по горите и полята. 
Ето и кратко видео от заредената хранилка за яребици:
