Тази седмица в понеделник рано сутринта трябваше да караме скиджоринг с един приятел по алеи и пътеки около Бистрица.

За съжаление на приятеля ми от Бистрица, който трябваше да ни покаже всички яки алеи и пътеки подходящи за скиджоринг около Бистрица се разболял татко му и разузнавателното скиджоринг мероприятие около Бистрица беше отложено за по-нататък.

И така в неделя и днес (вторник) карах скиджоринг само около Камбаните :)

И през двата дни времето рано сутринта към 7 часа беше доста хладно, около -10 C, проблема всъщност не беше в тази съвсем приятна за скиджоринг температура, а в леда.

През последните няколко дни температурата през деня скачаше доста над нулата, съответно снега в горната си част усилено се топи, а сутрин рано към 7 часа на -10 градуса всичко е яко вледенено от сутрешна мини ледена епоха край Камбаните.

Повърхостта на утъпканите снежни алеи става твърда като асфалт.

В неделя на 19.02.2012 г. карахме около 15-тина километра скиджоринг с кучетата ми около Камбаните, като по време на този неделен скиджоринг загубих бройката на паданията ми ...

МНОГО падах! ... много ...

Относително скоро се качих за първи път на ски и то на любимите ми (вече) ски за cross country или наречени по нашенски писалки.

Всъщност качих се за първи път на cross country ski на едно скиджоринг каране с Венци над Банкя през една неделята точно преди три седмици. Преди това като дете се бях качвал 2-3 пъти и след като нищо не направих се отказах от ските през следващите 20-тина години ... и така до преди няколко седмици.

Какво да ви кажа .... през неделята на 19 Февруари имах чувството, че съм се върнал три седмици назад във времето и нищо не знам и не мога да направя на тия неуправляеми cross country ски ... писалки ... грххххххх ужас!!!

И така днес рано сутринта (вторник, 21 февруари) пак беше -10 градуса и отново всичко се беше заледило яко. Караме си скиджоринг с кучетата, с доста чести падания, особено по завоите.

Падания с които почнах даже да свиквам и някак си да се примирявам ... Въпреки примирението на разума ми със ситуацията усещах тихото гласче на душата ми която ми викаше, но аз почти не я чувах.

Та душата ми викаше:

- Ехо, заспо! Събуди се! Пак спиш сън наяве. Добре знаеш, че ти контролираш реалността и света около теб! Не заспивай отново наяве и не се оставяй реалността да те контролира ... отново!

- Единственото което трябва да направиш е просто да заявиш на света ти какво искаш и да започнеш да пристъпваш в тази посока!

- Да, да, трябва да променя нещо ... ама какво? - отвръщам и аз. - Сама виждаш, че почти на всеки по-остър завой или по-гаден леден коловоз губя контрол и падам.

Мълчание ...

След втория колометър днес минахме по пътя, който минава през реката. Там днес сутринта рано е минавал булдозер и разривал и чистил пътя от снега ...

В началото на този участък пътя прави десен завой, като точно на завоя има една доста, доста голяма локва. Тая локва винаги си е там и аз много добре я знам, още от есента, когато около Камбаните сме карали десетки пъти байкджоринг.

Днес сутринта леда на локвата беше изцяло счупен от миналия булдозер, от нея стърчаха във всички посоки дебели парчета лед сред кафява и много рядка кал.

Та караме си ние скиджоринг рано сутринта (около 8 часа) и аз решавам да мина точно по този път към реката.

Кучетата са се засилили доста яко, все пак сме още в началото на карането ни за деня и те преливат от сила и устрем. 

Влизаме в завоя с пълна газ, в последния момент осъзнавам, че почти нямам контрол върху ските и въобще не мога да завия и да заобиколя локвата, викам СТОООООООППППППППП ........................... и след няколко секунди се намерих седнал в средата на локвата, затънал сред ледена и рядка кал.

Шльоп, шльоп ... шльоп :) :) :)

Гледам и не вярвам на очите си.

Насред едно огромно замръзнало поле заобиколено от яки гори, да има само една локва и аз взех, че седнах точно в средата и ...

Едната ми щека я гледам счупена на две, стърчи от едната страна на локвата от където влезнахме с мръсна газ. Аз неуспешно се опитвам да се изправя някак си със ските на краката от тая дълбока и лепкава кал ... кал навсякъде около мен.

Поизправих се и слушам Егото самодоволно ме съветва:

 - Айде сега, прибирай се в къщи! И разбери най-накрая, че за нищо не ставаш ... Кви са тия ски, кви са тия глупости ... аре стига вече, земи се стегни!

- Дисциплина, дисциплина, дисциплина! - викам си аз. - Осъзнай се просто 

- Не Егото трябва да те контролира! Ти си този, който контролира Егото си.

За щастие този път успях да се събудя и да се осъзная навреме. Хванах и напълних устата на Егото ми с кал ...

Отръсках се като куче след стрес, захвърлих и другата щека и продължих да карам скиджоринг без щеки ...

О какво блаженство!

Оказа се, че БЕЗ щеки върху леда имам 100-пъти по-добър контрол и карам всъщност без никакви проблеми.

Благодарих на моя свят, че отново се погрижи за мен.

Всяко зло за добро!

След приземяването ми в локвата на едно място по-нататък се почистих що годе от калта и продължих да карахм скиджоринг с кучетата ми още около 18 километра.

18 километра скиджоринг по заледен терен почти без нито едно падане.

Оказа се, че на заледен терен имам много по-добър контрол над ските, когато съм без щеки и просто се движа напред, балансирам и пазя равновесие върху ските.

Осъзнах, че заради краткия ми опит като скиор, заледяването и съответно доста по-слабия контрол над ските, аз инстинктивно съм се стягал и вдръвявал от страх да не падна. А както знаете, това с което са заети мислите ни, нашия свят рано или късно го осъществява:

И аз падах ли падах и после пак падах ... :)

След като поседях в калта днес сутринта и след това захвърлих щеките, се оказа че до днес съм пропускал много голяма част от удоволствито наречено скиджоринг върху заледен терен.

Успех на всички и не забравяйте поне днес поуката, която аз си извадих от смешната случка:

Всяко зло за добро!

Едно скиджоринг видео от онзи ден :)

виж на цял екран